Любо Миланов, режисьорът на емигрантския сериал „С дъх на портокали”-за сериала и за емиграцията (видео)

Любо Миланов е сценарист и режисьор на нашумелия сериал за българските емигранти ”С дъх на портокали”. Роден е на 06.04.1981 г. в гр. София. От 15 години живее в Испания. Учил е 4 години актьорско майсторство и режисура в общинската школа по сценични изкуства в град Малага и след това още 3 години в известната частна школа „Булулю 2120” в Мадрид. За да покрива разноските по обучението си е работил на три места.

Любо, как се роди идеята за емигрантския сериал „С дъх на портокали?”
След завършването на школата започнах да участвам в постановки по испанските театри. Отдавна пиша постановки за колеги от театъра. Преподавах актьорско майсторство в имигрантските центрове на Община Мадрид и в българското неделно училище в Торехон де Ардос. При срещите ми с българите там научавах много лични истории за пристигането им в Испания, някои весели, други не толкова. Тогава се замислих да направим сериал за българските имигранти в Испания, в който да покажем другата страна на емигрантския живот.

Каква е идеята на самия филм?
Идеята е да направим нещо наше, на българите, да се види, че времето, когато бяхме всеки за себе си е отминало и можем да сме единни като народ, където и да сме по света. Да покажем забавната част от пристигането тук на новите имигранти. В първия епизод се набляга на причините за тръгването за чужбина, с какво се сблъскват новопристигналите, какви трудности срещат, как ги посрещат „старите” българи и т.н. Идеята е да се обхванат истории и от други държави в които има българи, не само Испания-Германия, Англия и т.н. Да бъде сериал за българите, където и да са по света. Всичко това е доста забавно. Има различни персонажи: единият от героите, вече пристигнал работи по 14 часа на денонощие; семейство, което идва в Испания да работи, за да може да изпращат пари за лечение на детето им в България. Показваме и успели с честен труд българи, за да разбием клишето, че тук само мием чинии.

Задължително присъства и селския тарикат, който ще „избие рибата” като дойде в чужбина, защото е най-отворения в България и знае всичко. Обаче тук номерата все не му се получават. Това е моят персонаж (смее се).

Сериалът ще е интересен не само за българската общност в Испания, а и въобще за българите по света и в родината, тъй като това е опит да се представи живота, проблемите на емигрантите и отношенията им с техните роднини и приятели в България. В сериала участват и много испански актьори, които са истински професионалисти и целия им живот е минал в театъра и киното.

Вече съм написал сценария на 24 епизода, това са два сезона по 12 епизода. Първите 2 пилотни епизода, които ги показахме на българската общност в Торехон де Ардос сме ги заснели с мои лични и на Маргарита Миланова средства.

Търсите ли спонсори?
Да, търсим спонсори, за да продължим заснемането.В момента очакваме да влезем в някои програми на испанските институции, но ако някой изяви желание да спонсорира сериала с удоволствие бихме си сътрудничили. Може би ще се наложи да го преведем, да го дублираме и на испански език, защото доста испанци го гледаха и казаха, че комедията би имала успех и вече има интерес от испанска страна. Разбира се трябва да се презаснеме с по-качествена техника, защото пилотните епизоди бяха просто демо-версия с много нисък бюджет, за да се покаже идеята. Имайте в предвид, че техническият екип бяхме двама души-операторът и аз. Това все пак бе пилотен епизод. Сега сме в процес на подготовка за предстоящите снимки с подходяща техника и материали. Това предполага, че ще се насочим към испанската публика, а това означава, че едва ли ще може да се гледа в България на този етап. От България никой не е проявил реален интерес досега, освен медиите, които са привлечени от тази вечна и измислена ”битка” между българи в чужбина и българи в България, но пак го казвам: Това не е политически сериал, това е сериал за обикновения човек изправен пред решението на живота си. Изглежда, че продуцентските къщи и телевизиите в България нямат интерес да инвестират и не ги съдя, за тях ние сме непознати. Никой не е поискал да види сценария, нито да разговаря лично с нас, за това в какво се състои проекта. Ние сме отворени за преговори и идеи.

За по-нататъшните епизоди имаме съгласието да се присъединят към нас известни имена от българските и от испанските актьори, но това зависи също и от средствата.

В такъв случай не е ли по-добре сериалът да се снима направо на испански език?
Да, но аз съм българин и първо исках да пробвам в България. Наистина сериалът беше посрещнат с огромен интерес от медиите, дадох много интервюта. Даже тук идва една от телевизиите да снима, каниха ме да участвам и в предавания в България, но нищо повече. Длъжен бях да го направя първо за българската публика. Ще продължим да снимаме на български, но ще се дублира на испански.

Какъв е жанра на сериала?
Комедия, но аз като сценарист, винаги съм бягал от шаблоните Като цяло сериалът не може да се каже, че е само комедия, защото има и много силни моменти. Това е история, която е като живота- има и тъжни моменти, има весели…оставил съм всеки сам да решава кога да плаче и кога да се смее.

Как събра екипа?
Направихме кастинг за сериала, на който се явиха 63 човека и решихме да не връщаме никого. Т.е. на всички явили се дадохме по някаква роля, тъй като искаме да създадем някаква връзка с хората, които ги интересува киното и изкуството. Така се запознах с доста българи, които също са учили тук актьорско майсторство и със завиден опит, а в България никой не знае за тях. Испанските актьори вече ги познавах от работата ми с тях в театъра.

Да разбирам ли, че в сериала участват само любители?
Не, в никакъв случай. Главните роли в сериала се изпълняват изцяло от професионални актьори:

Маргарита Миланова, която също е и изпълнителен продуцент на сериала е завършила актьорско майсторство в Мадрид.

Мария Иванова– също е завършила актьорско майсторство в театралната школа „Кристина Рота” в Мадрид. С много роли в киното в Испания.

Филип Григоров– завършил актьорско майсторство в театралната школа „Кристина Рота” в Мадрид. Той има доста дълга артистична кариера в Испания и е много търсен заради невероятната му прилика с бившия министър-председател на Испания Хосе Луис Родригес Сабатеро.

Валентина Джумбешлиева– завършила НАТФИЗ в София.

Марияна Николаева– тя е само на 18 години, занимава се с театър от 14 годишна и ще бъде първа година студентка в кралската театрална академия в Мадрид.

Иван Ранков– потомствен артист, син на актьора Веселин Ранков. Той има богата актьорска кариера, започнал е да се снима в киното на 6-годишна възраст.

Светослав Борисов– завършил е консерваторията в Мадрид. Известен рок музикант, пее в две рок групи и той е създателят на саундтрака на трейлъра на серала.

Всички испански актьори, които участваха са професионалисти с дългогодишен опит на сцената. Работил съм с тях в театъра и в различни проекти.

Второстепенните актьори също ме изненадаха доста приятно въпреки, че нямат опита на гореспоменатите. Мая Димитрова, Христо Костов, Мариана Николова, Теди Пламенова, Александра Илиянова, Станислав Някшолов, Латинка Хинкова, Станислав Маринов, Велислава Петрова, Таня Вергилова. Изобщо всички, които взеха участие подходиха напълно професионално към проекта.

Хора от кои испански градове се явиха на кастинга?
Само двама човека се явиха от Валенсия, всички останали са от Мадрид и околностите. Идеята да се направи този филм не е толкова комерсиална, колкото да участват колкото се може повече българи. Ако сериалът по- нататък се разрастне ще има участници и от други държави и градове.

Мислиш ли, че успешната интеграция на българите в испанското общество повлия и на отношенията помежду им?
Да, определено това е повлияло, защото ние имаме много какво да научим от испанците. Те имат много високо ниво на толерантност, която в България, за съжаление, я няма. За това всички трябва успешно да се интегрираме в новото общество, за да оставим в миналото скрупулите и комплексите, за да си отворим мирогледа и да видим нови хоризонти. Мисля, че в това отношение вървим напред. Имаше един момент,в който омразата към нещо беше наша движеща сила. Някой беше казал, че ние сме най-големите расисти, защото се мразим дори помежду си. Ще ми се да вярвам, че това вече не е така. Като цяло българинът се адаптира лесно навсякъде, свикнали сме да се борим и винаги успяваме да оцелеем както в чужбина така и в България.

Какво ще кажеш за разделението на „българи в България” и „българи в чужбина”?
Отдавна съм спрял да се мисля за голям разбирач, но не можеш да съдиш без да си видял с очите си и четейки само във Фейсбук. Там можеш да видиш такива ксенофобски, хомофобски и всякакви други фобски коментари, които ако се направят в друга държава ще има тежки последствия за автора. Общо взето всеки иска да промени света, но никой не мисли как да промени първо себе си. Това е и идеята на сериала- да покажем, че „българите в България” и „българите в чужбина” са един народ, който трябва бъде единен и да не допускаме да ни разделят. Казал го е Хан Кубрат, но често го забравяме. Освен да сме единни трябва и да се отворим към света, само така можем да растем като индивиди. Винаги е имало българи, които са отивали в чужбина още от времето на хъшовете, но те никога не са спирали да мислят за България и за роднините си. После са се връщали и са помагали с натрупания опит. Просто стечение на обстоятелствата. Утре може да си разменим ролите. На никой не му е лесно и нищо в този живот не е вечно.

Да наречеш някой беглец, защото е избягал от рекета на гадни мутри и дори полицията не му е помогнала, да наречеш беглец някой, който е тръгнал да изкара пари за операция(която би трябвало да я покриват осигуровките)или да се лекува, защото в България няма материали и ако не платиш може да чакаш с години. Да знаеш, че като остарееш ще те дадат на кучетата с нищожна пенсия. Да си лекар или специалист и да се чувстваш с вързани ръце. Да заобикаляш кучета и просещи деца. Да си държавен служител и да работиш на минимална заплата. Навсякъде по света държавните служители са най-добре платени, за да не са подкупни. Всеки ден мои приятели работещи в институциите ме питат да им намеря работа тук. Да не говорим, че цените на основните продукти са двойни на тези в Испания. Някои казват, че българите в чужбина са избягали-не е така, това също е начин на протест, защото в България никой не те чува. Дано да си дадат сметка, защото накрая ще останат само шепа хора. Когато един народ си отива това е най-силния и най-болезнен протест. Кой както иска да го разбира…Всеки ден си мисля да се върна, но би ми било трудно да се интегрирам след толкова години. Липсва ти всичко от България.

Когато живеех в България, когато чуех народна песен сменях канала, а сега като чуя се обливам в сълзи. Тогава разбираш, че си българин и никой няма да ме убеди в противното. Тъжно е, че в България е пълно с добри хора и с добри специалисти, но нямат шанс за изява. Това не значи, че в чужбина ще я имаш, защото да си чужденец е трудно. Идва момент, в който се чувстваш чужденец навсякъде. После идва момент в който претръпваш и се чувстваш свой навсякъде. Нас българите е трудно да ни уплашиш с работа. В чужбина никой не отива да търси мекото. Напротив отива с болка, знаейки, че първите години ще бъдат истински ад. Но понякога човек се уморява да се бори с вятърни мелници, защото системата в България в един момент те принуждава да търсиш ”далавери”, за да оцелееш.

Когато отидеш в чужбина виждаш, че положението и там не е толкова розово, но виждаш светлина в тунела. Някои успяват да се интегрират и да постигнат целите си, за други светлината се оказва от идващия срещу тях влак. Вече се свърши това време, където можеше да отидеш за няколко месеца в чужбина и да събереш пари. Вече ти трябва език, защото конкуренцията е голяма във всички сектори, дори на най-ниско ниво. Бих споменал, че в България се забелязва един напредък в доста отношения, но това е трудно да се забележи, ако живееш там, защото е доста плавно, но мисля, че върви напред. Мисля също, че българинът е станал по-смел и знам, че някой ден всичко ще се промени към добро. Просто трябва за всяка нередност да се съзират институциите, да ги накараме да работят, защото закони имаме. И ако ни предлагат работа на черно без договор или не ни плащат- да ги съдим до край. Ако си спукаме гумата в някоя дупка-да си търсим правата и т.н.

Покрай снимките на сериала се срещаш с много нашенци. Какво е настроението на хората, мислят ли за връщане в България?
Болшинството от хората не мислят за прибиране. И според мен има две причини за това: здравеопазването и безнаказаността в България. Не става въпрос за пари. Навсякъде по света работническата класа работи, за да преживява. Не сме станали по-богати. В България също можеш да печелиш добре. Но да знаеш, че утре като се разболееш ще ти трябват пари за операция нищо, че си плащал осигуровки. Тук лечението е напълно безплатно. Да знаеш, че някой ще реши да те пребие и ще остане безнаказан….Не, че в чужбина не могат да те пребият, но последствията са огромни.

Когато тук кажеш полиция- всички застават мирно. Полицията не ги интересува кой-кой е. Но тук един полицай взима добра заплата. В България много често съм чувал от полицаи: За хиляда лева няма да си рискувам живота. И са прави. Знам, че един ден ще се върнем в България, защото тя ни е в кръвта. Аз лично никога не съм късал моята връзка с родината. Правя репортажи от Испания за български медии, заех се с този сериал, скоро започваме репетиции на една постановка на български. Така, че може да се каже, че никога не сме си тръгвали. В България са най-добрите ми приятели и знам, че никога няма да намеря приятели като тях. Асен, Десо, Сашо, Иван, Стоян, Николай, Ирина, Радост и всички от квартала. Това не се забравя. Там са баба ми, леля ми, чичо ми, братовчедките ми, роднините на жена ми. Нося ги навсякъде вътре в мен. Точно това вътрешно раздвоение е описано в сериала „С дъх на портокали”.

Екипът на Worldbg изказва искрени благодарности на Любо Миланов, че успя да ни отдели време за интервюто. Освен добре свършената работа, ние се запознахме с един невероятен човек, с когото можеш да си говориш на всякакви теми и времето за интервюто мина неусетно.

Желаем ти успех Любо, и чакаме с нетърпение да гледаме сериала!

НОВИНИ

FIFA заплаши Испания с изхвърляне от Световното първенство по футбол в Русия’ 2018

15/12/2017 WORLD BG

Световната футболна федерация FIFA е изпратила писмо до Испанската футболна федерация, чрез което се уведомява, че вероятно Испания няма да бъде допусната до участие в Световното първенство по футбол в Русия през 2018 година, пише Последни

БЪЛГАРИ В ИСПАНИЯ

ЮНЕСКО обяви Събора на народното творчество в Копривщица за част от Културното наследство на човечеството

06/12/2016 WORLD BG

Съборът на народното творчество в Копривщица бе вписан в Представителния списък на ЮНЕСКО на най-добри практики за популяризиране на световното нематериално културно на наследство. Решението беше взето от Междуправителствения комитет, който на сесията си в Последни

БЪЛГАРИ В ИСПАНИЯ

Wizz Air сменя политиката си за закупуване на билети и чекиране

17/09/2017 WORLD BG

Wizz Air сменя политиката си за закупуване на билети като въвежда нова услуга, която позволява на клиентите да правят нова резервация, без да включват имената на всички пътници. Продуктът е разработен за клиенти, които искат Последни

Leave a Reply