6 декември- Ден на конституцията на Испания

конституцията на Испания

На 6 декември 1978 г., чрез референдум, испанците приемат конституцията си, която се състои от 169 члена, разделени в 10 глави. Тя е била одобрена от парламента на 31 октомври същата година. На популярния референдум за текста на Конституцията са имали право да гласуват 26 милиона граждани, но правото си на глас в подкрепа на върховенството на закона са упражнили само малко над 15 милиона испанци.

Смъртта на генерал Франко през 1975 година и провъзгласяването на дон Хуан Карлос I като крал на Испания довеждат до необходимостта да се установят в страната ясни принципи, които да уреждат функционирането на държавата и да признават правата и да определят основните задължения на гражданите. Конституцията Испания е ратифицирана от бащата на сегашния крал Фелипе VI крал Хуан Карлос I на 27 декември 1978 година и е обнародвана в испанския държавен вестник BOE на 29 декември същата година.

Трите власти поред конституцията на Испания:

Изпълнителна власт
Изпълнителният орган e правителството, начело с министър-председател, назначен от краля, но предварително одобрен от демократично избрания Конгрес на депутатите.

Съдебна власт
Конституционният съд има юрисдикция по въпросите за Конституцията. Върховният съд оглавява система, обхващаща териториални, областни, регионални и общински съдилища.

Законодателна власт
Законодателният орган са Генералните кóртеси (на испански: Cortes Generales). Това е двукамарен парламент, състоящ се от 350-членен Конгрес на депутатите и 266-членен Сенат. Историята му датира от 12 век (Кóртеси).

Кóртеси в средновековна Испания са регионални съсловно-представителни събрания, а от XIX век насам така се нарича парламента в Испания и Португалия. Първите Кóртеси са създадени през 1137 г. в кралство Леон и първоначално в тях имали право да участват само дворяните и духовенството. Гражданите получават представителство едва през 1188 г.

В средновековните иберийски кралства кралското управление никога не е било абсолютно. То е било под влиянието на аристокрацията и е било ограничено от Кóртесите и техните закони. Например в кралство Кастилия през XV в. съгласието им е абсолютно необходимо за въвеждането на нови данъци. Свикването на трите съставни части – благородници, духовенство и представители на градовете (сегашните кметове) – ставало винаги поотделно, като всяка страна е представяла заключението си, което ставало закон след одобрението на краля и вписване в регистъра на Кóртесите.

Значението на Кóртесите нараства отново през 18 век и по време на Полуостровната война срещу Наполеон когато Кóртесите в Кадис играят ролята на испанско правителство в изгнание и изготвят първата испанска конституция. Тя е известна като Конституцията от 1812 г. и е била една от най-либералните за времето си. Макар че в периодите 1814—1820 г. и 1823-1834 г. ролята на Кóртесите намалява поради настъплението на абсолютизма, през 1836 г. те редактират нова конституция, през 1845 я преработват в консервативен дух и през 1856 г. отновоново я преработват.

След революцията през 1868 г. учредителното събрание на Кóртесите съставя комисия за подготовка на конституция и тя е издадена на 6 юни 1869 г.

За още новини от Испания ни последвайте в Facebook, Twitter и VKontakte

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*