Уникалността на българските читалища ги вкара в регистъра на ЮНЕСКО, съобщава БНТ. Преди близо месец междуправителствен комитет за опазване на нематериалното културно наследство ги вписа в Регистъра на добрите практики на световната организация.
Неповторимостта на българските читалища бе оценена от ЮНЕСКО високо, признавайки че няма такава структура по света, няма такъв аналог, който да е бил крепост на духовността в най-трудните моменти за страната. Защото и в най-тъмните времена там народът е откривал важните книги, срещал се е с изкуството и е развивал своя талант.
Историята на българските читалища отброява 161 години и 400 000 дейци. Всяко от тях се гордее със своите успехи. В Лом, Свищов и Шумен – с това че през 1856 г. там са основани първите народни читалища. В мотивите на световната организация се посочва още, че те са равномерно разпределени по цялата територия на България, създават се от самите общности и са отворени за всички, независимо от възрастта, пола, политическите и религиозните възгледи.
С това международно признание в списъка на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство ще влязат всичките народни читалища на територията на българските градове и села, които по последни данни са около 3 600.
Към момента в списъка с нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО вече са вписани хорът на Бистришките баби, нестинарството, традицията по изработване на Чипровските килими, обредите на кукерите в Пернишко и фолклорният фестивал в Копривщица.
Юнеско: най- чистият хляб в света се прави в България (видео)
Leave a Reply