Какво видя испанският вестник „El País” в България

Какво видя испанският вестник „El País” в България?

Видинска област се намира в Северозападна България и болезнено държи лидерството за най-беден регион в най-бедната страна в Европейския съюз. Там смъртността е най-високата в страната. а раждаемостта е най- ниската. Делът на хората на възраст над 65 години е 26,4%- много по-висока от средния за страната- 19,2%. Едноименната столица на региона е бил един от най-големите индустриални градове на Източна Европа, но с падането на „Желязната завеса” изчезва и икономическия пазар. Фабриките постепенно затварят врати, докато съвсем изчезва индустрията на един регион, в който е имало работници от всички комунистически страни. Сега тук, във Видин, бившите работници на тези фабрики вече са възрастни хора, които живеят в забрава.

В тази област, безработицата е около 21%, факт, който не е скандален, защото жителите в трудоспособна възраст всяка година все повече намаляват. Който иска да работи знае, че трябва да се махне от тук. В момента работещото население наброява 16 660 души, от които само 24% работят в индустрията. Ето защо, потомците на тези пенсионери са напуснали града в търсене на работа. А това води до липса на средства за социални услуги и служителите на Общинския съвет правят каквото могат със средства, предоставени от държавата.
В Центъра за социално подпомагане, където работи Борислав Николов са претоварени. „Получаваме много молби, които одобряваме в зависимост от нуждите. В момента се отпускат пари на безработните, за да си купят дърва за зимата. Тук зимата е много студена, а за семействата е немислимо модерно и чисто отопление, тъй като цените са непосилни за тях”. През зимата употребата на въглища и дърва за огрев оцветяват в тъмносиво небето над града.

На служителите в Общинския съвет им е най- трудно да се справят с нуждите на възрастните хора. В района има само една обществена столова с 108 места и един приют, който е построен със средства от ЕС. Той се намира в град Кутово, на 10 минути от центъра на град Видин, и е с капацитет от 20 места, но в момента живеят там 26 възрастни. „Това са хора, които са останали сами в живота“, казва Виолета, която се грижите за възрастните хора. Децата им са емигрирали в чужбина в търсене на работа. Tеодоса, която е на 82 години, живее тук от шест години, а трите й деца да работят в Германия. С пенсията си плаща една част от разходите по престоя си тук, останалата част от сумата се поема от държавата.

Факт е, че населението на Европа застарява. Икономическата криза постави на преден план политиката за пенсиониране във всички страни от Европейския съюз. Според доклад на Световната банка, през 2050 г. коефициентът на зависимост (това е броят на хората на възраст над 65 години спрямо броя на хората на възраст между 15 и 64 години) на Европейския съюз ще се удвои и ще достигне 54%, т.е. на всеки двама души в трудоспособна възраст ще се пада по един пенсионер. Намалява трудоспособното население, намаляват заплатите, а в същото време се увеличава продължителността на живота. Днешните пенсионери са плащали осигуровки по време на активния си живот върху заплатите от вчера. А техния статус трябва да се поддържа от сегашните работещи. Натискът върху публичните разходи става непоносим.

Ако за някои страни от ЕС този натиск се сравнява с бедствие, за по-бедните държави е равносилно на смърт. Такъв е случаят с България, където проблемa допълнително се засилва от безмилостната загуба на население. Според данните, представени от Европейската комисия по икономическите и финансови въпроси, през 2060 г. България ще е загубила 1,8 милиона души или 24,6% от населението си. Ако добавим, че и 20% е загубила през последните 25 години и, че от 7,5 милиона жители към един и половина са пенсионери, се вижда, че ситуацията е повече от тревожна.

Причината за обезлюдяването на България е ниската раждаемост, която е резултат от лошата икономическа ситуация, липсата на работа и бъдещи перспективи за младите хора, чиято единствена алтернатива е да емигрират в други страни. В селските райони положението е бедствено, цели села са абсолютно празни. Повече от два милиона българи живеят в чужбина. Много от емигрантите са прибрали родители си в страните, където са се установили, други им изпращат пари, за да им помагат да преживяват. И въпреки това 40% от българските пенсионери живеят в бедност.

Средната пенсия е 200 лева (около 100 евро), максималната не надвишава 800 лева, а минималната е 50 евро на месец. Въпреки че стандартът на живот в България е един от най-ниските в ЕС, тези пенсии са недостатъчни за поддържане на достоен живот и много пенсионери трябва да търсят алтернативи за увеличаване на доходите. Алтернативите са да продадат жилището си и да се върнат в родните си места, където да поддържат зеленчукова градина и да отглеждат животни, намалявайки по този начин разходите за храна. Дори, през последните години, полицията забелязва в южната част на страната, до границата с Гърция, увеличение на производството на канабис, който се отглежда в малки градини, предимно от възрастни хора.

Съоръженията в приюта в Кутово са все още нови и жителите му се чувстват привилегировани, защото подадените молби за постъпване са много, а за да влезе нов човек, трябва да някой от старите да умре. Според Агенцията за социално подпомагане към Министерството на труда и социалните грижи, в района на Видин има още два центъра с по 23 и 50 места, а в цяла България има още около 5700 места за възрастни хора, разпределени в 81 старчески дома. Близо три хиляди са чакащите в списъка.

Социалното подпомагане се ангажира тези възрастни хора, които нямат място в старческите домове да получават финансова помощ за отопление, предоставяна по време на петте най-студените месеци на годината.

Усилията на благотворителните организации при тази част от населението са много важни. През миналата година 331 болни възрастни хора са били лекувани по домовете си от „Каритас България”. От няколко години стана популярна инициативата, наречена „Дай коледна вечеря на пенсионер, който има нужда”, в която участват хиляди доброволци, организирани чрез социалните мрежи да събират храни и пари за каузата. Дори някои супермаркети се присъединиха към тази кампания, давайки отстъпки за стартирането на тази инициатива.

През 2015 г. българският парламент прие закон за реформа на пенсионната система, с който се увеличава пенсионната възраст, размерът на социалните вноски и броя на годините трудов стаж, необходими за пенсия. Тези промени са предназначени да направят по- устойчива пенсионната система, т.е. да намалят дефицита, за да се постигне финансова стабилност.

На 15 април 2016 г. България представи на Европейския съвет своята национална програма за реформи. Страната е в Пакта за стабилност и растеж в Европа и правителството очаква бюджетният структурен дефицит през 2017 г. да стигне 1% от БВП. Европейският съвет, обаче, препоръча на правителството да намали дефицита с 0.5%, за да постигне бюджетната цел за следващите години.

Владимир Путин вече смята България за свой съдружник

Be the first to comment

Leave a Reply