Когато единият родител живее в чужбина или родителите са от различни националности, много често се случва някой от тях да реши да вземе детето и да се премести да живее на друго място, различно от обичайното местопребиваване на детето.
Много често става въпрос за следната ситуация: сключен брак между българка и чужденец. Има родено дете от брака. Семейството живее в чужбина. Майката идва с детето в България и не се връща в страната, в която са живели преди това, задържайки детето при себе си. Бащата подава молба по реда на Хагската конвенция за международните аспекти за отвличане на дете чрез Министерството на правосъдието до Софийски градски съд. Той е единствения компетентен орган за разглеждането на дела от такъв характер и съответно постановява връщане на детето в държавата на неговото обичайно местопребиваване.
За да се произнесе дали е налице неправомерно прехвърляне или задържане и да разпореди връщането на детето в страната по обичайното му местопребиваване, съдът се ръководи от съвкупност от критерии. Налице ще е неправомерно прехвърляне или задържане на детето, ако бъде установено наличието на следните предпоставки:
- задържането е извършено в нарушение на правото на упражняване на родителските права, предоставени от компетентните институции съгласно законите на държавата, в която детето е имало обичайно местопребиваване непосредствено преди прехвърлянето или задържането му;
- по време на прехвърлянето или задържането правото на упражняване на родителските права е било ефективно упражнявано съвместно или поотделно от родителите или би било упражнявано по този начин, ако не е било извършено прехвърлянето или задържането на детето,
- детето не е навършило 16 годишна възраст;
- лицето, институцията или организацията, натоварени с грижата за детето не са дали своето съгласие или впоследствие не са приели прехвърлянето или задържането.
В дадения по-горе пример с наша гражданска, която решава да заживее с детето в България без съгласието на бащата, става дума именно за неправомерно прехвърляне или задържане на детето.
В случай, че се установи, че детето е неправомерно задържано или прехвърлено, потърпевшият родител има право да поиска незабавното му връщане в страната на неговото последно обичайно местопребиваване. Срокът за сезиране на компетентните органи е една година от осъществяването на неправомерното задържане или прехвърляне.
Въпреки че в редица случаи се установява, че е налице неправомерно задържане, съдът отказва да върне детето в страната по последното му обичайно местопребиваване. За да постанови своето решение, съдът се ръководи от интересите на детето. В чл. 13 от Хагската конвенция са предвидени изключенията, при които, въпреки, че е налице неправомерно задържане и съответно прехвърляне на детето, съдът отказва връщането му. Тези изключения са от толкова съществено значение, че на практика се превръщат в правило, тъй като касаят болшинството от случаи.
Съдът може да откаже връщане на детето ако се установи, че в страната на неговото обичайно местопребиваване съществува опасност от психическо или физическо увреждане или пък връщането не би било в интерес на детето. Тези факти и обстоятелства трябва да се докажат от страната, която се противопоставя на връщането на детето. В посочения по-горе пример майката е тази, която следва да докаже, че не е в интерес на детето то да бъде върнато в страната по обичайното му местопребиваване.
За доказване на тези факти и обстоятелства обикновено се използват свидетелски показания. Тук могат да се срещнат немалко трудности, тъй като ако страните са живели извън пределите на България, невинаги се намират преки очевидци на техните взаимоотношения и отношенията им към детето. Все пак близки и роднини могат да разкажат за впечатленията си от отношенията между страните и детето.
Освен това с цел доказване на обстоятелството, че е против интересите на детето то да бъде върнато в страната по неговото обичайно местопребиваване се ангажира съдебно-психологична експертиза. Целта е след срещи на детето с психолог, вещото лице да даде заключение към кой от родителите детето е по- привързано, какво е отношението му към родителите и как би се отразило на емоционалното и психологическото му развитие връщането му в страната по обичайно местопребиваване.
В тези случаи се изготвя и доклад след среща между родителите и социален работник, който посещава и дома, в който живее детето. Вещото лице прави заключение за отношенията между родителите и детето, за привързаността на детето към всеки един от тях, за социалната среда в която живее понастоящем, за материалните и битови условия на живот и дали родителят, при когото детето живее, има подкрепата на свои близки при отглеждането му.
Съдът преценява конкретните факти и обстоятелства при всеки отделен случай. Така например обстоятелството, че детето е на малка възраст и има нужда от непосредствени майчини грижи е основание да бъде отказано връщането му в страната по обичайното му местопребиваване независимо, че е налице незаконно прехвърляне или задържане.
Съдът не може да разпореди връщането на детето, ако то се противопоставя на това и е достигнало възраст и степен на зрялост, при които е уместно да се вземе под внимание и неговото мнение.
Страницата подготви адвокат Ирина Константинова, тел: (00359) 02/851-12-20, (00359) 0888-847-955
Правен казус: къде трябва да живее дете на разделени родители, които живеят в различни държави
Пътуване на деца, ненавършили 18 години
Leave a Reply