Приказка за мартеницата

Към края на своя живот владетелят на прабългарите хан Кубрат повикал петте си сина и им заръчал да не се разделят, да бъдат винаги заедно, за да не могат враговете да ги нападнат и поробят. След време ханът починал, а синовете бързо забравили бащиния си съвет. Тогава хуните нападнали прабългарите и пленили дъщерята на Кубрат, която се казвала Хуба. Предводителят на хуните, Хан Ашина, предложил на братята да го признаят за техен владетел и в замяна той щял да освободи сестра им. Синовете на Хан Кубрат били изправени пред трудна дилема. Най- големият син решил да признае хазарското господство и да остане при пленената си сестра. Другите братя, обаче, решили да тръгнат да търсят свободни земи за своите племена.

Единият от братята се отправил на север. Аспарух, Кубер и Алцек потеглили на юг. А Боян и Хуба зачакали новини.

И добрата вест пристигнала с разпукването на пролетта, донесена от сокол. В писмото Аспарух съобщавал, че е намерил райско кътче на юг от река Дунав и ще се заселят там. Това бил и знак да последват сокола. Една нощ Хуба и Боян избягали от плен.

След дълъг преход стигнали до водите на река Дунав, но не знаели как да я. Тогава Баян взел бял конец, който Хуба вързала за крака на сокола. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хунското племе и започнали да стрелят. Баян бил ранен от стрела. Шурнала кръв, която оцветила в червено края на конеца, който той държал. В този момент на другия бряг се появил Аспарух с войската си. Като го видели хуните се изплашили и побягнали.

Когато Аспарух дошъл при брат си, взел му конеца и завързал белия му край с червения. После закичил всеки един от войниците си с късче от него и повтарял: “Нишката, която ни свързва, да не се прекъсва никога. Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме БЪЛГАРИ… Бил ден първи, месец март, лето 681″.

От тогава, бяло-червеният конец е здравата нишка, която свързва българите по света в едно – да сме здрави, силни и щастливи. Да помним, че сме българи – където и по света да се намираме.

Be the first to comment

Вашият коментар