6 декември- Ден на конституцията на Испания
На 6 декември 1978 г. испанците приемат конституцията си чрез референдум. Тя се състои от 169 члена, разделени в 10 глави и на 31 октомври същата година е била предварително одобрена от парламента. На популярния референдум за текста на Конституцията са имали право да гласуват 26 милиона граждани, но правото си на глас в подкрепа на върховенството на закона са упражнили само малко над 15 милиона испанци.
Смъртта на генерал Франко през 1975 година и провъзгласяването на дон Хуан Карлос I като крал на Испания довеждат до необходимостта да се установят в страната ясни принципи, които да уреждат функционирането на държавата, да признават правата и да определят основните задължения на гражданите. Конституцията Испания е ратифицирана от бащата на сегашния крал Фелипе VI крал Хуан Карлос I на 27 декември 1978 година и е обнародвана в испанския държавен вестник BOE на 29 декември същата година.
Трите власти според конституцията на Испания:
Изпълнителна власт
Изпълнителният орган e правителството, начело с министър-председател, назначен от краля, но предварително одобрен от демократично избрания Конгрес на депутатите.
Съдебна власт
Конституционният съд има юрисдикция по въпросите за Конституцията. Върховният съд оглавява система, обхващаща териториални, областни, регионални и общински съдилища.
Законодателна власт
Законодателният орган са Генералните кóртеси (на испански: Cortes Generales). Това е двукамарен парламент, състоящ се от 350-членен Конгрес на депутатите и 266-членен Сенат. Историята му датира от 12 век (Кóртеси).
Кóртеси в средновековна Испания са регионални съсловно-представителни събрания, а от XIX век насам така се нарича парламента в Испания и Португалия. Първите Кóртеси са създадени през 1137 г. в кралство Леон и първоначално в тях са имали право да участват само дворяните и духовенството. Гражданите получават представителство едва през 1188 г.
В средновековните иберийски кралства кралското управление никога не е било абсолютно. То е било под влиянието на аристокрацията и е било ограничено от Кóртесите и техните закони. Например съгласието им е абсолютно необходимо за въвеждането на нови данъци в кралство Кастилия през XV в. Свикването на трите съставни части – благородници, духовенство и представители на градовете (сегашните кметове) – ставало винаги поотделно. Всяка страна е представяла решението си, което ставало закон след одобрението на краля и вписване в регистъра на Кóртесите.
Значението на Кóртесите нараства отново през 18 век и по време на Полуостровната война срещу Наполеон когато Кóртесите в Кадис играят ролята на испанско правителство в изгнание и изготвят първата испанска конституция. Тя е известна като Конституцията от 1812 г. и се каза Пепа (Pepa). Тя е била една от най-либералните за времето си. Макар че в периодите 1814—1820 г. и 1823-1834 г. ролята на Кóртесите намалява поради настъплението на абсолютизма, през 1836 г. се редактира нова конституция. През 1845 я преработват в консервативен дух и през 1856 г. отновоново я редактират.
След революцията през 1868 г. учредителното събрание на Кóртесите съставя комисия за подготовка на конституция и тя е издадена на 6 юни 1869 г.
Новините от Испания можете да следите в канала ни в WhatsApp или ни последвайте във Facebook, Twitter, VKontakte и Bluesky.
