През 2026 г. се навършват 40 години от присъединяването на Испания към Европейския съюз — исторически момент, който бележи окончателното завръщане на страната в европейското политическо, икономическо и културно пространство.
От 1 януари 1986 г. насам членството в Европейския съюз се превърна в един от ключовите фактори за модернизацията на испанската икономика, трансформацията на обществото и утвърждаването на демократичните институции. Четири десетилетия по-късно Испания може да отчете значителни успехи, но и да направи трезва оценка на предизвикателствата, кризите и адаптациите, съпътствали нейния европейски път.
На 24 декември 2025 г. крал Фелипе VI произнесе традиционното си коледно обръщение от залата, в която бяха подписани Договорите за присъединяване на Испания към тогавашния Европейски съюз. Това подписване се е състоло през 1985 г., а на 1 януари 1986 г. членството е било официално потвърдено — от него през 2026 г. се навършват четири десетилетия. Историята на Испания в това, което днес е Европейският съюз, е история на успех, но и на поредица от кризи, които все още се помнят — за добро или за лошо: от първоначалния подем, през банковото спасяване, пандемията и енергийната и миграционната криза, до днешното геополитическо напрежение.
„Присъствието на Испания в Европейския съюз е история на голям успех за испанците и за всички европейци. През тези четиридесет години Испания направи нашия Съюз по-силен, по-проспериращ и по-солидарен“, заяви в четвъртък председателката на Европейския парламент Роберта Мецола по повод годишнината от присъединяването. „Влизането на Испания в Европа означаваше окончателното ѝ завръщане в политическото и културното пространство, което никога не е трябвало да напуска“, каза навремето Мануел Марин — главен преговарящ по присъединяването, бивш министър и еврокомисар, известен с ролята си за създаването на програмата „Еразъм“.
Европейският съюз е бил и остава определящ фактор за страната, което ясно се вижда и от данните. Испания преминава от държава със силно изразен първичен сектор към пълноценен участник в общ пазар, който вече не е само търговски, а се стреми да бъде и все по-консолидиран политически съюз. През 1985 г. Испания е поддържала балансиран аграрен търговски баланс — с внос около 3,9 млрд. евро и износ малко над 4 млрд. евро. По това време страната е заемала осмо място сред дванадесетте членки на Европейската общност по аграрен износ. Земеделският сектор, който тогава е допринасял с близо 7% от БВП, постепенно е загубил относителната си тежест и днес представлява едва около 2,7%.
Този спад отразява дълбока трансформация на испанската производствена структура, отчасти стимулирана от интеграцията в Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, която е създала както нови възможности, така и трудни адаптации — например в млечния сектор. Днес картината е съвсем различна: през миналата година общата стойност на селскостопанското производство в Испания достигна 68,34 млрд. евро, а земеделският приход — 37,759 млрд. евро. Страната постигна исторически излишък в агрохранителната търговия, като износът достигна рекордни нива от над 71 млрд. евро. Испания се утвърди като втората по големина износна сила в сектора в рамките на Европейския съюз, отстъпвайки само на Нидерландия.
В риболовния сектор Испания остава лидер в ЕС по брой кораби, макар че процесът на преструктуриране след присъединяването е бил дълбок. От 2000 г. насам риболовният флот е намалял с почти 30%, сочат данни на ООН, обобщени от самия сектор.
За още новини от Испания ни последвайте в Facebook, Twitter и в канала ни в WhatsApp
ЕС игнорира Испания за забраната на ДВГ от 2035 г.