ЕС предупреди Тръмп: ще защитим Гренландия и териториалната ѝ цялост, след като президентът на САЩ отново насочва поглед към острова.
Доналд Тръмп отново повдигна въпроса за Гренландия, както направи още при завръщането си в Белия дом. Този път обаче той не говори директно за военна намеса с цел поемане на контрол над острова. Посланието му обаче остава непроменено: „Нуждаем се от нея по съображения за сигурност“, заяви тази седмица президентът на САЩ по адрес на автономната територия, която е част от Кралство Дания и косвено е свързана с Европейски съюз.
Ситуацията придоби нова тежест след назначаването на специален американски пратеник за острова – ход, който отново задейства алармите в Копенхаген и Брюксел.
Тръмп уточни, че въпросът не е свързан с природни ресурси, а със стратегия и геополитика. „Ако погледнете по крайбрежието, ще видите руски и китайски кораби навсякъде“, заяви той пред журналисти, като отправи критики към Дания за „липсата на активни действия“ в региона през последните десетилетия.
Реакцията на Копенхаген не закъсня. Датският външен министър Ларс Льоке Расмусен свика среща с американския специален пратеник и подчерта: „Този ход потвърждава интереса на САЩ към Гренландия. Но сме решени всички държави, включително САЩ, да уважават териториалната цялост на кралството“.
Макар темата за военна атака да не е била официално обсъждана, изявленията на Тръмп от 2024 г. по този въпрос продължават да хвърлят сянка върху отношенията.
Позицията на ЕС
Европейският съюз застана твърдо зад Дания. Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антониу Коща заявиха в общо изявление, че сигурността в Арктика остава ключов приоритет за ЕС. „Териториалната цялост и суверенитетът са основни принципи на международното право“, подчертаха те.
Към позицията се присъедини и френският президент Еманюел Макрон, който посети Гренландия и заяви в столицата Нуук, че Франция категорично подкрепя суверенитета на Дания и Гренландия. Подобно послание отправи и испанският премиер Педро Санчес, изразявайки пълна солидарност с датските власти и населението на острова.
Въпреки това остава открит въпросът как би реагирал ЕС при евентуален военен удар от страна на САЩ. Гренландия не е част от ЕС, поради което не би могъл да бъде задействан член 42.7 от Договора за ЕС, предвиждащ военна помощ. Възможни обаче остават други мерки, като санкции или търговски ограничения.
Арктическата битка
Интересът на Тръмп към Гренландия не е нов – още през 2019 и 2021 г. той я посочваше като стратегическа цел. Островът е ключов елемент в нарастващото геополитическо съперничество между САЩ, Русия, Китай и ЕС.
Арктика се превръща в стратегически регион на бъдещето. Гренландия разполага с едни от най-големите залежи на редкоземни елементи в света – критично важни за батерии на електромобили, електроника, оръжейни системи и технологичното развитие. В момента Китай е водещ доставчик на тези ресурси.
Под ледената покривка – която заема около 85% от територията на острова – се крият също находища на желязо, алуминий, никел, платина, титан, мед и уран, макар че през 2021 г. местното правителство забрани добива на уран.
Топенето на ледовете, вследствие на климатичните промени, може да направи тези ресурси по-достъпни и да отвори нови морски пътища в Арктика. Именно затова Гренландия е обект на нарастващ интерес – и причина за все по-чести стратегически сблъсъци на глобално ниво.
За още новини от Испания ни последвайте в Facebook, Twitter и в канала ни в WhatsApp
„В Испания командват испанците, а не господин Тръмп!“
Тръмп предложи „изключване“ на Испания от НАТО